Това е Веселина Петева, нашият HR. За нас е Веси и ѝ благодарим за винаги положителното настроение, с което зарежда всеки нов работен ден. Веси си поговори с колегите от сп. Мениджър за това какво е да си спедитор, за Дядо Коледа, защо даваме път на младите и за още няколко не по-маловажни неща в живота.
Виж Веси през погледа на едно от любимите ни издания, а интервюто можеш да видиш публикувано в сайта на сп. Мениджър - колеги, благодарим.
Спедиторската професия тепърва ще става все по-позната, а оттам и по-търсена. Засега пазарът е по-скоро затворен, като предлагането е повече, но скоро това ще се промени. Ето само част от прогнозите, но и целите на Веселина Петева, HR мениджър в SIKO, един от сериозните и отговорни играчи на спедиторския пазар у нас. От 15 години работи в сферата на Човешките ресурси, като опитът ѝ преди да стане част от семейството на SIKO, включва динамичния финансов сектор (DSK, MFG, Easy Credit) и финтех компании (Smart IT). Професия или занаят е спедиторството, геймърите или спедиторите са по-талантливи и как се отглеждат таланти днес - говори Веселина Петева.
Това шега ли е с геймърите, не че няма да се получи страхотно заглавие?
Не е шега и се радвам, че става за заглавие, защото думичката геймър вероятно ще привлече повече хора, отколкото спедитор.
А сега сериозно – каква е връзката, какво е да си спедитор и как се става такъв?
Аз продължавам да не се шегувам. (смее се) И си позволявам да правя тази аналогия, не само защото е вярна, но и защото чрез нея наистина ще говорим на повече хора. Което, ако се върнем само десетина година назад, щеше да е невъзможно – геймингът, IT, финтех не бяха „професии“, а сега ни гледат от всеки втори билборд. Мисля, че съвсем скоро същото очаква и спедиторската професия. Която, честно казано, предпочитам да наричам занаят. Не звучи толкова модерно, но добрият спедитор е овладял и съчетал до съвършенство майсторлъка и на добрия комуникатор, и на добрия търговец. Да си спедитор в голяма степен е тази симбиоза. Звучи простичко, но, всъщност, е комбинация от десетки и разнородни качества, които се развиват с времето, а с опита човек трупа и необходимите знания. Да си добър спедитор означава да познаваш много добре и двете страни на монетата, с която боравиш – и клиента, и превозвача. Да можеш да се поставиш в обувките и на единия, и на другия. И накрая и двамата да са доволни. А как се става такъв? Също както и в гейминга, с много търпение и дисциплина, с желанието да станеш по-добър след всеки следващ казус, да познаваш и използваш умело силните си страни и да си готов да развиваш по-слабите си, да не се отказваш.
Прочетохме скоро едно интервю във вашия сайт с ученици от 11 клас, които са на обучение при вас, и един от въпросите беше „Как би обяснил на едно 5-годишно дете с какво се занимава един спедитор-логистик?“ – какъв е вашият отговор?
Представете си, че сте си поръчали на Дядо Коледа Спайдърмен, който наистина пуска мрежи. За да стигне до вас, трябва да измине целия път от Лапландия до България, когато по това време пътуват още стотици хиляди пратки за Коледа, товарът хем е много ценен, хем е малко специфичен. Дори и да ни изненада зимата, пратката трябва да стигне, но един от елените е леко болен, а друг заплашва, че няма да работи тази година, има само 3 свободни въздушни коридора, а на същата улица, на която живеете, има още 19 деца, които в рамките на същата минута ще очакват своите подаръци от Дядо Коледа. Е, спедиторът е този, който ще направи така, че белобрадият старец да дойде до вашата врата, точно когато го очаквате, да си получите здрав и цял подаръка, да помни името ви и да имате време за едно бързо селфи. И сега се замислих дали Дядо Коледа, всъщност, не е и най-добрият спедитор на света, жонглиращ между милите си джуджета в работилницата и всички деца, които го очакват с нетърпение, уникален с това, че и сам доставя?!
Значи ли това, че основното качество, за да си добър спедитор, е мултитаскингът?
Ще ми се да кажа, да, за да е кратко. Но имам чувството, че тази дума е все по-лишена от смисъл и я използваме, когато няма какво друго да кажем. Добрият спедитор умее да общува с хора. Което като човек го прави емпатичен и добър медиатор. Има способността да трупа много информация в паметта си и знае в точния момент кое е точното парче, което му трябва. Което пък го прави компетентен. Има отношение към детайла, но в същото време е и мастър на добрата организация и може да взима най-адекватните решения на момента, ако ситуацията го изисква. Което го прави адаптивен. Част от тези качества и способности някои хора носят по рождение, друга част се развиват с опита и времето.
Звучи като да е пълно с такива хора около нас – в народопсихологията ни е залегнало, че сме можещи, знаещи, помагащи, загрижени. Така ли е? Какви са днешните предизвикателства в набирането на подобни кадри – бъдещите добри спедитори?
На първо място, непознаваемостта на самата работа на един спедитор. И нещо повече – на това каква дългосрочна инвестиция е изборът на подобен професионален път. И като всеки друг професионален път, минаваш ли го с желание да се учиш и да ставаш по-добър от тези, които те учат, няма как да не вървиш напред, да намираш все повече удовлетворение от това, което вършиш и не на последно място да се развиваш и като човек. Защото основните качества, които са ключови за един спедитор, са не по-малко ключови и за положителното общуване между хората и в личен план – с приятели, семейство, деца, съседи, с всички около нас. Затова и в SIKO една от основните мисии на компанията като такава е да променя средата към по-добро. А откриването на таланти и хора с потенциал, е като навсякъде другаде – изисква време и търпение. Но пък, когато ги откриеш, няма нищо по-хубаво от това 10 години по-късно да разбереш, че този човек е все още в компанията или пък че още на втората си година е допринесъл с нещо значимо за нейното развитие.
Не е ли HR-ско клише вярата в младите и това, че навсякъде им дават път?
За SIKO със сигурност мога да кажа, че не е. Аз самата не вярвах, че в такава компания е важен гласът именно на младото поколение. Разбира се, за да стигнеш до този извод, си изстрадал болките на растежа и страха от това да допуснеш в управлението и по-неопитните, след като е нещо, което самият ти си създал. Но в последните години SIKO върви по път, чиито плодове вече са факт – поддържа екип, който ежедневно се предизвиква и надскача себе си. Независимо кой на каква позиция е. Повечето от акционерите днес са започнали от най-ниската позиция и това е опция пред всеки, който носи качествата и хъса да поеме тази отговорност. Една от последните ни иновации – мобилното ни приложение SIKO app, е идея на един от служителите ни, за чието реализиране мениджмънтът вложи цялото си сърце и немалък ресурс, но резултатът е налице – SIKO е единствената компания в бранша, която плаща на превозвачите си най-късно до 28 дни, а от декември приложението ще предоставя и опцията „Бързо плащане“, което ще е абсолютен прецедент за българската спедиция.
Какво бихте казали на току-що завършващите?
Имаме огромен ангажимент и по-скоро дълг към вас. И не само като компания, но и като бранш. Какво е спедиция и с какво се занимава спедиторът знаят шепа ученици в няколкото професионални гимназии и студентите в конкретни специалности във висшите учебни заведения. Но вече всеки знае какво е PR или дивелъпър. И това идва и от самия бизнес. В SIKO стартирахме образователната си програма „Образование с бъдеще“ в подкрепа именно на дуалното образование в България, съвсем скоро подновяваме и срещите си с висшите учебни заведения, като този път ще търсим среща с масовата аудитория, а не само със студенти от конкретни специалности. Вярвам, че това е разковничето, за да отворим пазара на труда в нашия бранш – да счупим клишетата и да разказваме на повече места за нас. Което, в крайна сметка, ще доведе и до по-доброто развитие на същия този бранш. Спедитор не е лоша дума, зависи само от вас да сте в бързата лента!
Последвайте ни и във Facebook.
Кариерата при нас ви очаква в LinkedIn.
А ако сте сред така надеждните ни превозвачи, използвайте мобилното приложение SIKO App.
